Историите за хора с опашки изобилстват в митологиите от цял свят - от русалките до древните вавилонски скорпиони. Често тези фигури притежават някаква магическа сила или мъдрост отвъд разбирането на смъртните.
Но какво би било, ако хората наистина имаха опашки? Как допълнителният придатък би променил ежедневието ни? И как биха изглеждали?
За някои хора това е нещо повече от мисловен експеримент; в редки случаи бебета със спина бифида — състояние, при което бебето се ражда с празнина в гръбначния стълб — или с неправилна опашна кост, могат да се родят с остатъчна "псевдоопашка". Тези месести израстъци често съдържат мускули, съединителна тъкан и кръвоносни съдове, но не и кости или хрущяли, според изследване, публикувано в списание Human Pathology (отваря се в нов раздел) . Те не са функционални и обикновено се отстраняват скоро след раждането.
Ако разгледаме човешката еволюция, нашите далечни предци примати са имали някакъв вид опашка. Опашките са изчезнали в пряката ни линия преди около 25 милиона години, когато човекоподобните маймуни са се разделили с маймуните. Възможно е нашите предци да са се отказали от допълнителния придатък, за да пестят енергия и калории, тъй като са развили по-добро двукрако равновесие. Но, разбира се, приматите с опашки продължават да се срещат и днес.
Някои видове маймуни, произхождащи от Южна и Централна Америка (наричани маймуни от "Новия свят" - фраза, измислена от европейските колонизатори и по-късно възприета от учените), имат опашки, които могат да хващат предмети, които могат да се увиват около клоните на дърветата и дори да поддържат теглото на тялото им, според Field Projects International (отваря се в нов раздел) , група с нестопанска цел за изследвания и образование. Но най-близките ни живи роднини с опашки са така наречените маймуни от "Стария свят", които живеят в Африка, Азия и Южна Европа, като павианите и макаците, които използват опашките си предимно за равновесие. "Нито една от тях няма пренавита опашка, защото това е стъпка назад в родословното дърво", казва пред Live Science Петер Капелер (отваря се в нов раздел) , еволюционен антрополог в университета Göttingen в Германия.
Така че опашките ни вероятно нямаше да са прегъваеми. Според Капелер обаче това не означава непременно, че те биха били безполезни. Една дълга, космата опашка като тази на макака би могла да бъде полезна за увиване около нас, за да се стоплим, като вграден шал. А ако сме еволюирали да спим зимен сън, опашките ни биха могли да бъдат полезни като система за складиране на мазнини (отваря се в нов раздел) (стратегия, използвана от някои бозайници, които не са примати, като бобрите).
Освен нашите роднини примати, "има и други двуноги с опашки, на които се оприличаваме", казва Джонатан Маркс (отваря се в нов раздел) , антрополог от Университета на Северна Каролина в Шарлот, пред Live Science. Например кенгурутата имат здрава опашка, която използват като статив, който им помага да поддържат тежестта си и добавя сила към скокливата им крачка. Измрелите тероподни динозаври, като Тиранозавър рекс, са имали твърди, мускулести опашки, които може би са действали като кормило, когато са тичали.
Ако обаче имаме опашка като на някое от тези същества, това би променило крачката ни. Например опашката в стил Т. рекс би ни принудила да се наведем напред в бедрата, като държим гърдите си успоредно на земята, а не изправени. Опашката на кенгуруто би била трудна за маневриране, без да подскачаме — в противен случай тя би се влачила досадно по земята. "Това е много различен начин на придвижване", казва Маркс.
Маркс отбеляза, че може да е трудно да избегнем неволното нараняване на опашките си, докато живеем в ежедневието си. Както всеки собственик на котка знае, дългите опашки са склонни към настъпване или случайно затваряне във врати. В същото време късите опашки могат да затруднят сядането на стол без някои промени. "Ясно е, че ако имахме опашки, щеше да се наложи да променим дизайна на седалките за кола и банските костюми", казва Маркс.
Като се има предвид човешкият импулс да се украсяваме, опашките могат (и вероятно ще) открият множество нови модни възможности. Най-старите бижута датират отпреди 100 000 години, пише Мишел Лангли, археолог от университета "Грифит" в Австралия, в The Conversation (отваря се в нов раздел) . Лесно е да си представим, че нашите предци са създавали аксесоари като пръстени за опашка, нагреватели за опашка или дори мрежи за коса за опашка наред с украшения като колиета и обеци.
Но за Маркс модните възможности в крайна сметка не надвишават неудобството: "Мисля, че това ще бъде истинска болка в а**."
