Археолози в Ирак откриха останките на 4500-годишен шумерски храм, посветен на Нингирсу, месопотамския бог на пролетните гръмотевици, съобщи Британският музей.
Отдавна изгубеният храм е построен от глинени тухли и е бил впечатляващият център на древния град Гирсу, който днес е археологически обект, известен като Телло.
"В сърцето на град Гирсу открихме — и все още провеждаме разкопки — едно от най-важните свещени пространства в цяла древна Месопотамия: храм, посветен на главния бог на Гирсу", заяви Себастиан Рей (отваря се в нов раздел) , куратор на древна Месопотамия и водещ археолог в Британския музей в Лондон, в презентация (отваря се в нов раздел) на откритията.
Гирсу е бил оживен културен център в сърцето на Месопотамия - обширна област между реките Ефрат и Тигър, включваща Ирак, Източна Сирия, Югоизточна Турция, част от Западен Иран и Кувейт, и дом на някои от първите цивилизации. Шумерите са може би най-старата цивилизация в света и първата, която установява религия и правов кодекс.
Френският археолог Ернест дьо Сарзек открива за първи път останките на Гирсу през 1877 г. и изважда всички артефакти, които успява да намери, включително 4000-годишна статуя на шумерския цар Гудеа, управлявал града в края на третото хилядолетие пр.н.е. В резултат на това много хора смятат, че не е останало нищо за разкопаване. Многобройните периоди на конфликти също са попречили на учените да получат достъп до обекта в провинция Ди Кар в Южен Ирак. Рей и екипът му обаче не могат да се отърсят от идеята, че Гирсу има още тайни, които да разкрие.
"След Втората световна война и последвалите години на конфликти в Ирак мястото на Гирсу изпада в полузабрава", казва Рей. "Не е фантастично да се каже днес, че Гирсу вероятно е един от най-важните обекти на културното наследство в света, за който знаят много малко хора."
Сега, повече от век след като археолозите за последен път са изследвали забележителния обект, екипът на Рей е открил огромния храм. Археолозите са използвали техники за дистанционно наблюдение, за да разкрият особеностите на обекта, погребан под пясък и други наноси. Те също така създадоха цифрови модели на релефа, за да разберат как се е променил пейзажът след разкопките през XIX в.
"След пет сезона разкопки на мястото на храма успяхме да разкрием голяма част от това древно светилище, включително вътрешното светилище, церемониален площад, вътрешна стена с порта, а също така успяхме да идентифицираме и разкопаем част от ограждащата стена на религиозния комплекс, включително монументална порта", казва Рей.
В храма, наричан в древните надписи Енину или "Бялата гръмотевица", се намирала свещената статуя на бога-герой на гръмотевиците Нингирсу, един от най-важните богове в шумерския пантеон. Според Британския музей шумерите вярвали, че Нингирсу има власт над пролетните гръмотевици, дъждовните бури и наводненията, както и че заповядва на плуга и разораването на земята (отваря се в нов раздел) .
Забележително е, че новооткритите стени, обграждащи свещеното място, напълно съвпадат с картата, издълбана в статуята на цар Гудеа, открита по време на ранните разкопки.
"Енину, Бялата гръмотевица, е най-старият храм, за който имаме подробни надписи — архаичен план, издълбан в статуята на царя", казва Рей. "Успяхме да проверим теорията си, като отворихме поредица от сондажи при разкопките и идентифицирахме например основите на храмова порта точно там, където прогнозирахме, че ще бъде храмовата порта според 4000-годишния план."
